Нашите ангели

Запознайте се с нашите Ангели – децата и младежите, чийто живот бе отнет на пътя. Прочетете личните им истории, разказани от техните най-близки хора.

Васил Василев, 23 г.

От Николай Николов – баща на Васил Василев, 23 г., Етрополе

Скъпи сине, единствен мой!

Татко ти пише тези думи, за да ти каже, че откакто научих за твоето съществуване, моето сърце беше изпълнено с обич, непозната за мен дотогава!

От момента, в който за първи път те поех в ръцете си, до момента, когато те учих да караш колело, да опознаваш света около теб и да не се страхуваш от нищо!

Твоят баща винаги беше с теб като скала, на която да се опреш и да вярваш в трудни моменти!

Но ето, че поредният джигит на пътя те отне от мен, а аз останах сам и безпомощен.

Толкова много се обвинявам, че не успях да те предпазя и да дам своя живот, за да живееш ти и да сбъднеш мечтите си! Бих дал всичко за това!

Не се страхувай, мило мое дете, ще се съберем заедно някой ден, а дотогава ще се моля да няма повече деца като теб, с пречупени криле и отнети мечти!

Знам, че си с мен и до мен и ми помагаш, сине мой! А ние, майките и бащите, ще се борим за вас, за да се гордеете ти и твоите приятели ангели, които ни гледате отгоре и вярвате в нас!

Татко много те обича и знай – ти си моето сърце, душа, плът и кръв!

__________________________________

На 18.11.2020 г. Васил Василев, на 23 години от Етрополе, е убит от пътния и криминален рецидивист Александър Ковачев от Габрово, на 27 години.

Васко е доведен син на основателката на сдружението Петя Иванова.

Убиецът шофира със 140 км/час при разрешени 50. Има множество предишни нарушения, включително за превишена скорост и преминаване на червен светофар.

В катастрофата са убити още двама младежи, а други двама са инвалидизирани. Убиецът не е лежал нито ден в ареста, а впоследствие извършва грабеж за 2,2 милиона от Агенция „Митници“, палеж на частен бизнес и други престъпления.

Преди съдебни заседания показва среден пръст на семейството на убития. След излизането на окончателната присъда поръчва надгробната плоча на убитите от него да бъде счупена. Заплашва родителите със саморазправа.

Осъден е на 8 години затвор общ режим, което означава престой в затворническо общежитие. Предвид политическите връзки и финансови възможности на семейството си вероятно ще бъде освободен предсрочно за „добро поведение“.

Филип Арсов, 14 г.

На 02.09.2023 г. Филип не се прибра! Няма да се прибере и утре! Няма да се прибере и вдругиден! Няма да се прибере никога повече!

Същият ден към 18:00 ч излезе, за да се види с приятели от училище. Разходили са се, снимали са се, правили са планове за предстоящата учебна година.

Към 21:15 ч., вече на път за вкъщи, вървейки по много добре познат маршрут, предприема пресичане на пешеходната пътека на ул. „Гурко“ (кръстовището с „Иван Шишман“). Огледал се е със сигурност! Това го правеше дори да пресича на зелен светофар.

За да преминеш тази пешеходна пътека са необходими не повече 6-7 крачки, защото улицата е изключително тясна.

В този момент на светофара на бул. „В. Левски“ десен завой прави бъдещият убиец Петър Тодоров, който за части от секундата набира скорост, която при удара е достигнала 88 км/ч! Пиян, с 2,2 промила алкохол в кръвта, возещ жена и детето ѝ в колата.

Хората от съседното заведение твърдят, че са чули форсиране на двигател, но в нито един момент звук от спирачки. Няма спирачен път! Убива Филип на крачка от тротоара! Ударът е толкова силен, че го изважда от обувките!

Детето ми умира на място!

А имаше толкова мечти! И желание за живот! Искаше да учи, да се развива, да направи света по-добро място за живеене! Очите му грееха, усмивката му разтапяше и заразяваше! Беше различен, беше умен, беше всичко, което един родител може да иска за детето си… и повече.

Никога няма да ме прегърне и да ми каже „Мамо, обичам те!“. Никога повече няма да ми покаже какво е научил на тренировка, да ми разказва как е минало в училище, как си е прекарал с приятелите…

След две години връстниците му ще са абитуриенти… Нашето семейство няма да има абитуриент! Ще гледам отстрани приятелите му, щастливите им родители, ще им пожелавам здраве и успех, а сърцето ми ще продължава да кърви.

Няма да го видя възмъжал, с приятелка… Няма да ме дари с внуци…

Убит! Убит на пешеходна пътека! Убит, докато спазва правилата! Убит от изрод, за когото правилата са нищо! Изрод, напил се и самозабравил се в комплексарщината си, че натиска педала на газта до край и ускорява, и ускорява в едно от най-тесните кръстовища в центъра на София! Изрод, който, въпреки че вижда че има пресичащ човек на пешеходната пътека, нарочно форсира двигателя и убива!

И не искам да слушам убиеца как съжалява!

Константин Върбанов, 25 г.

По-добре „страхлив“ и жив, отколкото „смел“ и умрял

На 11.12.1999 г. брат ми Константин и братовчед ми Димитър бяха убити от надрусан с марихуана приятел, който уби и себе си. Близките ми бяха на 25, шофьорът на 22.
На път от София за Благоевград, малко преди Дупница, със 130 км/час, дрогираното съзнание на водача пропуска завой и колата продължава напред. Отсича върховете на няколко дървета и пада в урва така, че не се вижда от пътя. Шофьорът и братовчед ми умират на място. Брат ми агонизира часове наред, докато намерят и срежат колата и го закарат в болница. Оцелява едно момиче.
Убиецът е карал толкова опасно, че всички в колата били притеснени. Но никой не е казал нищо, нито е поискал да слезе. Защото, когато си млад, мнението на другите е важно. Важно е и да не показваш колко те е страх. Дори и когато това може да те убие.
Малко преди катастрофата спират и излизат от колата, за да гледат звездното небе, което било особено красиво онази нощ…
Оттогава досега още хиляди млади хора бяха ранени и убити по същия начин. Защото никой не им казва и не им показва до какво може да доведе решението да караш пиян, дрогиран или твърде бързо. Или да се качиш при приятел, който е пиян, дрогиран или кара твърде бързо.
Според статистиката всеки четвърти млад шофьор катастрофира в рамките на първите две години зад волана. Някои леко, други средно, трети фатално.
Понякога разликата между живот и смърт е в решение, което взимаме за секунди.
Вземете правилното. Дори и някой да ви се присмее за това.
Изживейте живота си.

Ангел Морунов, 17 г.

Тонка Стоянова от Казанлък, баба на Ангел Морунов

На 30 август 2020 година в 21:30 ч. моят внук Ангел Морунов, на 17 години, беше нелепо убит. Ден и час, които тотално промениха живота на една фамилия.

Убиецът Георги Колев Йорданов е калайджия от село Лозен. Заедно с брат си, синовете им и две кучета тръгват да ловят таралежи.

Катастрофата се случва на километър преди Любимец, на пътя за Ивайловград. На това място пътят, пътният банкет и полето са на едно ниво, няма храсти, дървета и канавка. Само на 50 метра има голяма отбивка. Те спират преди нея, на средата на пътя, изгасват двигателя и светлините на микробуса и влизат в полето. Причината е, че в тази част на годината таралежите са с крехко месо и се движат на групи.

Свидетел по делото, минал преди внукa ми, сподели, че е имал щастливата случайност отсреща да идва кола, която осветила микробуса. Той го вижда и успява да спре.

Но внукът ми не е имал този късмет. Пътувал е с мотопед от с. Малко Градище за среща с приятелката си в Любимец. Движeл се със скорост 40 км и не е употребил алкохол. Не вижда сивия микробус и се удря в него.

В Любимец няма свободна линейка и трябва да се изпрати от Харманли, който е на 30 километра. В това време случайно минава братовчедка на зет ми, която се чуди дали да спре на махащите мъже. Тогава в тъмното чува познат глас…

Внукът ми издъхва в скута на майка си в болницата на Харманли, окървавен и обезобразен.

Георги Йорданов е ходил до 3. клас на селско училище и не може да чете.

Въпреки това има шофьорска книжка от 2004 година. Веднага започва с нарушенията – официално има 24 акта, 39 фиша, 11 пъти отнет контролен талон, три пъти отнета шофьорска книжка. Не са включени нарушенията от вечерта на катастрофата. Плаща и си я получава отново. След смъртта на Ангел продължава по същия начин и има 5 акта и 19 фиша. Почти няма член от закона, който не е нарушавал.

Причината този човек да има свидетелство за правоуправление е, че през 1999 г. законодателите безотговорно решават да изменят действащия ЗДвП. Промяната позволява 18-годишни да имат шофьорска книжка без значение дали могат да четат и пишат. Неграмотни хора са били вписвани в протоколите, въпреки че не са могли да прочетат закона и да научат правилата за движение.

През 2007 година в закона се прави допълнение, че е необходимо поне основно образование. За съжаление, за тези 7 години много неграмотни са се сдобили с документи по този начин и са не по-малко опасни от пияните, дрогираните и тези без книжки.

КАТ не водят статистика и не взимат мерки срещу тези, които имат много нарушения, и не ги принуждава да се явяват на проверовъчен изпит. Както е в държавите с повече ред и дисциплина по пътищата и с по-малко ранени и убити.

През тези години молих всички институции да бъде отнета шофьорската книжка на Георги Йорданов. Разбрах, че на повечето не им пука какви хора се движат по пътищата ни. Имах срещи с главния и заместник главния прокурор, министри на вътрешните работи, молих депутатите за промяна на законите.

Никоя институция не ми е отговорила и не се е заела с проблема.

След много усилия от моя страна, четене на закони и писане на молби, Апелативният и Върховният съд излязоха с решение 3 години затвор и 3 години отнемане на шофьорската му книжка. Скоро ще бъде свободен. Да шофира, да ранява, да убива. Защото пак няма да знае правилата за движение.

Малкото братче на Ангел две години ходи на детски психолог. Беше много трудно да му обясним, че вече няма да има батко, който да спи на другото легло.

Трудно ми е да опиша всичко, което преживяхме досега в борбата за справедлива присъда за един безотговорен човек. Но справедливи присъди в България няма.

Невъзможно е да опиша каквото преживяваме всеки ден без нашия Ангел.

Който се превърна в ангел.

Спас Спасов, 18 г.

На 26.10.2023 в 0:05 минути в Пловдив, на кръстовището на бул. “Цар Борис III Обединител” и ул. “Граф Игнатиев”, се случва тежко ПТП между две коли. Живеещите в района го наричат „пистов булевард“.

Синът ми Спас Спасов е пасажер в кола на свой съученик, който има книжка от 15 дни и който излиза от ул. „Граф Игнатиев“ със скорост 30 км/час.

По булеварда се движи друг шофьор със скорост 100 км/час, при ограничение 50. Без спирачен път и без опит да спре или да реагира, връхлита странично колата. Синът ми, който е на задната седалка, понася целия удар и изпада в мозъчна смърт.

В 1:05 минути получих обаждане от класният ръководител, че е станала катастрофа и пострадалите са приети за лечение в УМБАЛ „Св. Георги“. Там със съпруга ми чухме най- страшните думи: „Няма да ви лъжем, състоянието на Спас е критично, но правим всичко по силите си!“

Тези думи ме смазаха и започнаха мъките в чакане. Два дни по-късно лекарите, след множество изследвания и наблюдения, събраха комисия и обявиха мозъчната му смърт.

Съгласих се да стане донор, като шанс да продължи да живее. Той беше здрав, спортист, не пушеше, не пиеше и не приемаше субстанции, което направи донорството възможно.

Спас беше навършил 18 години през януари същата година. Беше в процес на обучение за шофьорска книжка, като взе листовките от първия път. На 04.11.2023 му предстоеше кормуването. Вместо това, на 01.11.2023 се състоя опелото му.

На 10.03.2025 ще стартира първото дело за смъртта му. Според експертизата, ако шофьорът на колата, която го удря, не беше шофирал със 100 км/час, сблъсък нямаше да има. И Спас щеше да жив.

Христина Стоянова, 13 г.

За Християна Стоянова, 13 г., Чирпан – от сестра ѝ Памела Стоянова

Аз съм, кака!

Чаках те цели 13 години и точно на 13 години те отнеха от мен!

След последен полет от 13 метра.

Мама и тате са съсипани, а аз се държа заради теб и заради справедливостта.

Яд ме е, че не успях да те опазя, че съм безсилна да те върна и че работата на институциите е толкова бавна, а присъдите несправедливи! Трябва да се преборя с твоя убиец. Обещавам ти, ще го направя, защото знам, че ти ми даваш сили да продължа.

Ти беше толкова умно и възпитано дете. Обичано и обичащо.

Имаше мечти, които бяха общи, искахме заедно да си направим собствен малък бизнес.

След 2 години приятелите ти ще завършат училище, а ти никога няма да бъдеш абитуриентка, леля, булка и майка.

Животът ти бе отнет от шофьор, който вече трета година не си понася последствията и иска да си живее свободно. И който е дресиран от адвоката си в съдебната зала да казва, че съжалява, а като излезе, си вдига нагло главата!

Той погреба не само теб, а цялото ни семейство, психиката ни и желанието ни за живот!

Обичам те от деня, в който мама ми каза, че ще имам сестричка, до днес и завинаги!

Липсваш ми!

Някой ден ще се видим, да ме чакаш!

_________________________________

01.04.2022 г. Първият ден на пролетната ваканция.

13-годишната ми сестра Християна Стоянова тръгва на разходка със свои връстници по познат на всички път в областта, Чирпан – с. Зетьово. Така и не се прибра след разходката.

Причината за това е шофьорът Велин Тотев, който се движи със 107 км/час при разрешени 70. Навлиза в насрещното платно, където удря друга кола, която се движи с 95. След удара автомобилът на виновния се завъртa и удря трима пешеходци. Християна е пометена, а тялото ѝ отхвърча в отводнителен канал на около 13 метра от мястото на удара. Умира на място.

Освен Хриси, загиват още двама възрастни, а други двама са ранени.

Тодор Бараков, 16 г.

На 11 ноември 2020 г. 16-годишния Тодор Бараков е убит от пътния рецидивист Петър Маринашки, на 22 години.

Катастрофата се случва в района на село Кадиево и е в резултат от наглото поведение и превишената скорост на надрусания с марихуана шофьор.

Убиецът има многократни предишни нарушения на правилата за движение, включително и две произшествия с материални щети, редовно участва в нерегламентирани надпревари с други автомобили, шофира с качени крака на прозореца на предната врата на автомобила и други. Част от тези престъпления са заснети на видеа и излъчвани в интернет.

В същия инцидент е убит и Виктор Василев, на 17 години, от Стамболийски.

Друг човек е ранен.

След катастрофата убиецът стои в ареста само едно денонощие, а след излизането веднага се качва на друг автомобил. Едва след сигнал от семействата на убитите, полицията прибира свидетелството му за управление.

При предвидени от закона от 3 до 15 години лишаване от свобода, убиецът Петър Маринашки е осъден на 5 години, които излежава не в затвор, а в общежитие. От което скоро ще излезе.

___________________

Тодор Бараков – баща:

„Така наречените „гонки” са предвестници на подобни трагедии. Ако си мълчим, ние подхранваме цинизма на дрифтаджиите и участниците в гонки, а това води до хиляди загинали невинни жертви и ранени в пътнотранспортни произшествия всяка година. Че са цинични до наглост, видяхме в съдебно заседание, където Петър заяви пред съда, че на клипа не е той. Пред поне двадесет човека в залата, които лично го познаваме! Безочие, граничещо с безобразие!

Борбата с това толкова зловредно явление започва със съвестта, морала и отговорносттта на всеки един от нас. Защото никой не е защитен от изродите на пътя, които пият, дрогират се, качват се зад волана на автомобила и убиват хора! Но всеки от нас може да помогне в борбата срещу тях, за да са по-малко без време отишлите си от този свят невинни душички!”

Стефан Идакиев, 20 г.

За Стефан Идакиев от майка Галина Георгиева

Мили сине, ангел мой, мамино момче, липсваш ни толкова много, до болка, до безумие!

Не можем да се научим да живеем без теб, без твоето усмихнато, свидно лице.

Обичаме те безкрайно, а мама и повече от всякога, защото сърцето ми остана с теб, където и да си.

Задавам си куп въпроси. Как си? Добре ли си? Страх ли те е? Справяш ли се там горе, при звездите?

Прости ни, че не успяхме да те опазим!

Изпращаме ти цялата си любов, да те крепи, докато се срещнем.

А ти, моля те, идвай в сънищата, поне за малко всичко да е пак прекрасно!

Мама

______________________________________

На 14.05.2023 г. Стефан от Перник е тежко ранен в катастрофа на автомагистрала „Струма“.

Вози се на задната седалка на служебен микробус, шофиран от 33-годишната Ани Рангелова. На 6-тия километър, след отбивката за Мало Бучино, пада от мост в дере.

Причината е съзнателната безотговорност на шофьорката: рано сутринта, при проливен дъжд и намалена видимост, вместо да спазва ограничението от 70 км/час, тя шофира със 150. Прави двойно изпреварване, минава от най-лява в най-дясна лента, къса мантинелата и полита 11 метра надолу.

Тогава Стефан е на 19 години.

Навършва 20, докато се бори за живота си.

Колегата му оцелява с тежки наранявания.

Светомира Станчева, 22 г.

На 28.09.2022 г. 22-годишната Светомира Станчева от Шумен е убита от 18-годишния Жечко Кюркчиев. Ранена е и приятелката ѝ, която се е возила в колата.

Убиецът е бил с книжка от няколко месеца. Карал е със 103 км/час при допустими 50 и е отнел предимството на жертвата.

Неглижирайки отсъствието на опит и умения, по време на катастрофата едновременно с управлението на автомобила, е сменял песни на мобилния си телефон. Според свидетели, имало е и предходни случаи, когато е шофирал с превишена скорост. Бил е наказван по Закона за движение по пътищата.

Въпреки видеозапис, който ясно показва тази брутална екзекуция, убиецът е пуснат под домашен арест.

Първоначално положителният тест за амфетамини се оказва дентална упойка, а джипът на убиеца с всички улики в него уж се самозапалва на полицейски паркинг.

Убиецът е близък роднина на собствениците на „Фикосота Холдинг“, което обяснява гореизложените факти.

Няколко месеца след убийството на Светомира, убиецът ѝ отива на абитуриентския си бал.

Първоначалната присъда е условна.

След обжалване от страна на семейството на Светомира е променена на 3 години и 4 месеца.

Никола Николов, 15 г.

На 12.11.2021 г. Никола е убит от 18-годишен шофьор, който има книжка от 18 дни.

Шофира със 100 км/час, дрифти и криволичи нарочно по пътя Пловдив – Съединение. На права отсечка, при идеални пътни условия и липса на други превозни средства.

Автомобилът се удря в трактор и ограда, полетява и се приземява по таван. Никола изпада от него и се удря в бетонна стена. Три други момчета са ранени.

При предвидени от закона между 3 и 15 години ефективен затвор, българският съд дава на убиеца условна присъда:

„Не се налага да бъде лишен от свобода ефективно, като се изолира от обществото. Това не е необходимо за неговото поправяне и превъзпитание, процес, който според съда вече е започнал в извършителя. Подсъдимият демонстрира критично отношение към стореното и искрено съжаление към настъпилия резултат, като се касае за млад работещ мъж с добри характеристични данни.“

Само десетина дни след убийството на Никола убиецът му е на дискотека.

Мария Караиванова, 17 г.

За Мария Караиванова от майка ѝ Антония Караиванова

Скъпа моя Мими!

Бях ти казала, че в този живот има време за всичко. Излъгала съм те! Моля те, прости ми, ненагледна моя!

В този живот на земята с време разполага само смъртта! За нищо друго то не е достатъчно. Не е достатъчно за игри, за мечти, не стига за любов и щастие дори!

Няма ново начало, има само край! Научи ни, непрежалима моя, как да продължим да живеем без теб, без да виждаме красивото ти лице, без да чуваме звънкия ти смях, без да можем да те прегърнем, любов моя!

Ти остана завинаги на 17, без да осъществиш мечтите си! Безотговорността на един баща, дал ключовете от семейния джип на сина си, твой връстник, стана причина да загинеш в катастрофа.

Уважаеми шофьори, моля ви, преди да седнете зад волана, спомнете си за вашите мечти, за тези на вашите близки, спомнете си за моето дете и за всички други, загинали по пътищата на България.

Те също, както и вие, имаха право на бъдеще!

Животът е дар! Безценен и неповторим!

Пазете го!

_____________________

На 12.08.2021 г. Мария Караиванова, на 17 години от Стара Загора, е убита от приятеля си Марио Герганов, също на 17.

Заедно с него и семейството му са на екопътека „Бялата река“ в околностите на Калофер. Бащата Стефан Герганов дава на непълнолетния си син ключовете от джипа си.

Само след 400 метра, на неравен терен, с несъобразена с пътя скорост от 58 км/час, колата се обръща и затиска Мария, която е изхвърчала от нея.

Бащата и синът получават условни присъди.

Мария е единственото дете на д-р Антония Караиванова.

Йордан Бозуков, 23 г.

На 20.03.2023 г. Йордан Бозуков, на 23 години от Хасково, е убит от 58-годишния пътен рецидивист Лютви Хасан.

Убиецът е дрогиран и пиян с над 2 промила. Месец преди това му е била върната книжката, която е била отнета за две години за алкохол.

Катастрофата става на пътя Хасково – Димитровград, в района на борса „Марица“. Автомобилът на убиеца, известен в целия район с наглото си поведение на пътя, застига и блъска с висока скорост колата на Йордан, която се забива в бетонна стена.

Само след няколко часа е пуснат от полицията в Димитровград, а в рамките на 24 часа прехвърля бизнеса си и имуществото си. Понеже има двойно гражданство, българско и турско, с активното съдействие на различни държавни органи бяга в Турция.

Йордан Бозуков умира след 9 дни в кома.

Приятелката му е била бременна, но от стреса губи бебето.

Димитър Дойнов, 20 г.

На 17.04.2022 г. Димитър Дойнов, на 20 години от Самоков, е убит от пияния Иван Виденов, служител на местното горско стопанство.

Убиецът е бил осъждан и реабилитиран.

Въпреки отнетата книжка продължава да шофира.

Иван Седмаков, 14 г.

За Иван Седмаков от майка му Теодора Седмакова

Скъпи сине Ванко, единствен мой!

Ти беше едно голямо сърце, една голяма любов към всички хора! Ти си първородният ми син и най-смисленото нещо в моя живот!

Денят, в който те родих, беше най-щастливият в живота ми. Когато видях личицето ти в родилния дом си казах, че ще живея само за теб. Ти си най-хубавото нещо, което съм имала и което така нелепо загубих!

Прекрасно, умно, скромно, тихо и изключително добро дете. Твоята широка усмивка ме е топлила винаги. Всеки ден чувах „Мамо, прибрах се.“ и животът ни беше приказка до деня, когато не се прибра!

Тогава колата на пиян и дрогиран убиец те помете и аз загубих най-ценното нещо на този свят! Денят, в който ни казаха, че си блъснат от кола и си в кома, сякаш беше последен за мен!

Когато угасна твоето сърце, угасна и моето. Животът ти приключи само на 14. Мечтите ти бяха убити. А нашият живот никога няма да е същият, ние само съществуваме, без смисъл и посока.

Благодаря ти, Ванко, че точно ти беше мой син, а аз – твоя майка. Благодаря ти, че ми подари най-хубавите мигове, дни, спомени и моменти заедно!

Във всички лица на деца виждам твоето, сякаш си жив. А ти си жив сред звездите, при другите ангели!

Ти си моето сърце и помни, че един ден ще сме завинаги заедно. И тогава няма да има вече болка, мъка, раздяла, сълзи, разочарования и тъга. Ще има само любов и светлина!

Обичам те и винаги ще те обичам!

Мама

_____________________________

На 11 ноември 2020 г. към 17:30 ч. 14-годишният Иван Седмаков и негови приятели отиват да си купят топли напитки от вендинг машина на изхода на казанлъшкото село Бузовград.

Връхлита ги автомобилът на 57-годишния Димитър Косев. Шофьорът е управлявал автомобила под въздействието на наркотици и 2,34 промила алкохол. Бяга от местопроизшествието и се укрива, като е заловен няколко часа по-късно.

Иван умира след три дни в реанимация в болницата в Стара Загора.

Виктория Сулинаджиева, 19 г.

Мария Сулинаджиева, майка на Виктория Мариева, 19 г., София

В един прекрасен ден, на 14.10.22 г., 10:15 ч., докато си пиех кафето на терасата и се чувствах щастлива, че дъщеря ми отива на курс за кулинар, получих обаждане от приятелка, която намери сили да ми каже „Ти си силна, но не знам как да ти го кажа…“

Дъщеря ми Виктория беше убита на пешеходната пътека на бул. „Гоце Делчев“ и ул. „Орехова гора“ в София. Чакала е на тротоара, за да пресече. Едно момче спира и ѝ дава знак с ръка. Крачка преди да стъпи на отсрещния тротоар, товарен автомобил я удря. Управляван е от поредния безразсъден шофьор, гледащ в мобилния си телефон и движещ се със 70 км при ограничение 30. Премазва Вики, влачейки тялото ѝ около 20 метра. Забива се в спирка на градския транспорт, където не е имало чакащи пътници само защото минута преди това са се качили на автобуса.

Вики имаше мечти. Една тях беше да участва в предаването на Шеф Ангелов.

Имаше право на живот, за да сбъдне тези мечти. Имаше право да обича и да бъде обичана.

Всички други деца, убити по пътищата на България, също имаха мечти. Които никога няма да бъдат сбъднати.

Ти беше единственото ми детенце.

Остана една голяма черна дупка в сърцето ми, която нищо не може да запълни.

Никога повече няма да те прегърна, няма да чуя думата „Мамо“. Нито „Бабо“ някой ден.

Целувам снимките ти, прегръщам дрехите ти, търся те нощем сред звездите.

Убиецът на Вики не съжалява и не чувства никаква вина за случилото се.

Борислав Костов, 17 г.

На 17.09.2022 г. Борислав Костов, на 17 години от Стражица, е убит в катастрофа, причинена от 19-годишния му приятел Алек Алдинов. Убиецът няма шофьорска книжка, но шофира мощно „Ауди“.

Младежите отивали на годеж в съседното село Кесарево. Катастрофата се случва на главния път София – Варна.

Причината е изпреварване с висока скорост на мокър участък и последващ удар на колата в крайпътни дървета.

Умира и друго момче на 16 години, а техен приятел на 14 е тежко ранен.

Убиецът оцелява.

Александър Петров, 17 г.

Казвам се Ирена Колева Петрова и съм майка на Александър Тихомиров Петров.

Сигурно трябва да напиша „бях“, но не мога… Три години и половина след най-ужасния ден в живота ми все още не мога да говоря за Алекс в минало време.

Та той беше животът ми! Как може една майка да е жива физически и да събере сили да говори в минало време за детето си!

11.08.2021 г. е денят, в който аз спрях да живея. От този ден нататък аз само съществувам.

Алекс беше щастлив, през деня бе взел успешно листовките си за шофьорските курсове. Прибра се, говорихме си, разказваше ми, вечеряхме, той излезе от вкъщи и повече никога не се прибра.

В 23:30 ч. при минимална видимост един шофьор на камион, вместо да мине 500 метра напред, решава да го изкара на заден ход. Така препречва изцяло лентата за движение на булеварда, по който се е движел Алекс, който не е имал никаква възможност да избегне челния удар.

Обадиха ми се в 12:01 ч с изречението „Стана инцидент, Алекс е катастрофирал с мотора“. Когато стигнах там, него вече го нямаше!

Този човек отне детето ми, отне живота ми, моя и на родителите ми, отне радостта в сърцата ни и усмивките на лицата ни, отне ни празниците, отне ни бъдещето.

Сега живеем само с миналото, със снимките и със спомените за единственото ми дете.

Обичам те, Алекс, защото ти бе най-прекрасното дете на света!

Аз мечтаех за теб, чаках те и те отгледах с много любов… докато се появи някой, който да направи една неправилна маневра и да отнеме живота ти!

Обичам те колкото целия цвят!

Защото ти бе целия ми свят!

Семейство Николови

На 20.10.2019 г. семейството на сестра ми беше погубено.

Лидия беше на 35 години, съпругът ѝ Николай на 45, синът им Виктор на 10, а дъщеря им Петя на 3.

Причината за тази трагедия е челен удар по вина на другия шофьор.

Лидия беше прекрасна майка, съпруга, дъщеря, сестра и приятелка, която се грижеше всеотдайно за своето семейство. Беше военнослужеща, която с гордост носеше пагона и беше готова да защитава родината си. Но България не можа да я опази от безумната жестокост на пътя и в мирно време я погребаха с военни почести.

Николай беше скромен, трудолюбив и отговорен съпруг, баща и син. Той беше опората в семейството и правеше всичко за любимите си хора.

Виктор остана на 10! Беше едно безгрижно, весело и будно дете с много приятели! Бързо научаваше всичко и обичаше да кара колело, ролери и тротинетка, както и да плува, да играе тенис и футбол.

Петя беше само на 3! С чаровна усмивка, сладки къдрици и малки тръпчинки. Обичаше да пее детски песнички и да играе с приятелчетата от детската градина.

Семейство Николови – едно добро и честно семейство, в което всички се обичаха и което просто искаше да се прибере у дома.

Липсвате ни много. Няма да ви забравим.

Виктор Василев, 17 г.

На 11 ноември 2020 г. 17-годишнияt Виктор Василев е убит от пътния рецидивист Петър Маринашки, на 22 години.

В същия ден Виктор празнувал имен ден.

В същия инцидент е убит и Тодор Бараков, на 16 години, от Стамболийски.

Друг човек е ранен.

След катастрофата убиецът стои в ареста само едно денонощие, а след излизането веднага се качва на колата си. Едва след сигнал от семействата на убитите, полицията прибира свидетелството му за управление.

___________________

Силвия Въкова, майка:

„Синът ми преди пет дни трябваше да навърши 18 години. Носих му тортата на гробищата.

Никоя друга присъда не е по-жестока от тази да надживееш децата си.“

Боян Маринов, 20 г.

На 04.03.2025 г. Боян Маринов, на 20 години от Стара Загора, е убит в тежка катастрофа на автомагистрала „Тракия“.

На 25-я километър, край Вакарел в посока София, колата, в която е пътувал, се блъска в спрял тир. Шофьорът на автомобила, негов приятел, е шофирал с превишена скорост.

Мечтата на Боян е била да стане лекар и да спасява човешки животи. Губи своя, докато пътува за лекции. Според негови приятели, той е бил най-милият, най-добрият и най-съобразителният човек и приятел, когото са познавали!

Малко преди смъртта си Боян е записан в телевизионно предаване с поздравления по повод 8 март. В него той отправя мило послание към майка си Даниела, която го вижда след като него вече го няма.

Високата скорост е причина номер едно за тежък травматизъм и смърт на пътя.

В световен, европейски и български мащаб.

Всеки четвърти млад шофьор в България между 18 и 25 години прави катастрофа през първите две години след придобиването на книжка.

В повечето катастрофи с един загинал, шофьорите остават живи. Умира седящият до тях.

Димитър Попов, 18 г.

На 08.11.2024 г. 18-годишният Димитър Попов от Банско е прегазен от автомобил в гр. Брага в Португалия.

Митко е ученик от Професионалната лесотехническа гимназия в Банско и заедно с група от съученици и преподаватели са били на обмен на зелени практики по програма Еразъм.

Румяна Руменова, 22 г.

На 22.04.2023 г. 22-годишната Румяна Руменова от Провадия е убита от 18-годишния Илия от с. Бозвелийско.

Катастрофата става през нощта, след празнуване на рождения ден на момичето. Автомобилът се блъска в стълб, при което Руми е премазана и загива на място.

Убиецът е с книжка от 20 дни. Шофира със 128 км/ч при разрешени 50 км, с 0,51 промила алкохол в кръвта. Смята се, че е бил и дрогиран. Въпреки че е имал книжка отскоро, редовно се е правел на състезател.

Друго момиче е тежко ранено.

Убиецът е жив и здрав.

Георги Михайлов, 22 г.

На 18.11.2020 г. Георги Михайлов, на 22 години от Етрополе, е убит от пътния и криминален рецидивист Александър Ковачев от Габрово, на 27 години.

В катастрофата са убити още двама младежи – Васил Василев, на 23 години, и Светлозар Ценков, на 20 години. Други двама са инвалидизирани. Убиецът не е лежал нито ден в ареста, а впоследствие извършва грабеж за 2,2 милиона от Агенция „Митници“, палеж на частен бизнес и други престъпления.

Преди съдебни заседания показва среден пръст на семействата на убитите. След излизането на окончателната присъда поръчва надгробната плоча на младежите да бъде счупена. Заплашва някои от близките със саморазправа.

Андреа Андонова, 18 г.

Андреа Андонова, на 18 години от Кюстендил, е убита на 29.12.2024 г. при сблъсък на автомобил с пет коня край с. Ябълково.

Животните са били настанени в чужди имоти, като свободно са се придвижвали край пътищата и върху тях. Инцидентите са били практика, сигнали са подавани години наред. Без резултат.

Собственикът им е ясен и е на свобода. Въпреки че Андреа умира, а две други момичета са ранени.

Александра Колакова, 14 г.

14-годишната ученичка от НПМГ Александра Колакова е убита на 13.12.2019 г. на бул. „Н. Вапцаров“ в София, докато пресича на пешеходна пътека и зелен светофар.

Друго момиче е тежко ранено.

Според данни на МВР, убиецът е криминално проявен и има регистрации за самоуправство и даване на подкуп.

Делото за смъртта ѝ започва едва през 2024 г.

Недялко Бакалски, 20 г.

Лиляна Бакалска – майка на Недялко Бакалски, на 20 г. от Пловдив

На 05.05.2022 г. получих обаждане, което преобърна живота ми. От полицията ми казаха, че синът ми е катастрофирал.

Той караше мотор, това беше неговата страст. В този ден са имали уговорка с неговите приятели да се срещнат на Гребната база. Неди така и не пристига на срещата.

Иван Иванов, шофьор на лек автомобил, движещ се по ул. „Копривщица“, не спира на знак СТОП и отнема предимството на сина ми, който се движи с разрешена скорост по бул. „Шести септември“.

Следва удар, при който Неди прелита над колата и удря главата си. Бърза помощ го откарва в УМБАЛ „Свети Георги“.

След 7 кошмарни дни и нощи лекарите ни съобщиха, че Неди е изпаднал в мозъчна смърт и нищо повече не може да се направи.

Няма такава болка и мъка на този свят, мили хора! Повярвайте ми! Няма!

С мъжа ми взехме решение да дарим органите на най-скъпото ни, на нашето всичко, на нашия Неди!

Ние не бяхме само майка и син, бяхме най-добри приятели! Говорихме на всякакви теми, включително и за донорството. Спомням си как той ми каза: „Мамо, ако някога нещо се случи с мен, бих искал да даря органите си! Защо да гният в земята, когато могат да спасят други хора и да им се даде втори шанс за живот?“

Такъв си беше моя Неди – добър, състрадателен и човечен! Раздаваше се приживе за всички, раздаде се и в смъртта си!

Сега благодарение на моя ангел живеят четири човека!

Убиецът на сина ми получи 3 години условна присъда с 5 години изпитателен срок и 5 отнемане на шофьорската книжка. Държанието на този човек, който отне най-скъпото ми, е нагло, без грам съжаление и чувство за вина!

Към днешна дата, март 2025, продължаваме в Апелативен съд, а впоследствие във ВКС.

Неди, обичам те безкрайно!

Неди, липсваш ми безкрайно!

Знам, че един ден ще се срещнем пак, мило мое момче!

Един ден …

Анита Богданова, 19 г.

От Веси Стоянова – братовчедка на Анита Богданова, на 19 години от Ямбол

Братовчедка ми Анита е другата ми половина. Част от моето сърце и цялото ми детство.

Тя беше убита на 16.12.2023 г. на бул. „Крайречен“ в Ямбол.

Беше убита по особено жесток начин. Шофьорът на автомобила кара с два пъти и половина повече от ограничението, в резултат на което се блъска в стълб и пасажерската страна на колата просто липсва. Точно там, където стои и Анито.

Случаят доста нашумя за около 2-3 дни и след това настъпи затишие. Животът на всички продължава, но нашият спря точно тогава – на 16.12.2023 г. в 10:20 часа.

До ден днешен не сме спрели да се борим за справедливост. За нас вече няма празници, няма събирания. Има една огромна липса и тя се казва Анита.

Как да обясним на малката ѝ племенница Габриела, която я обожаваше, че леля ѝ няма повече да се върне? Какво да ѝ кажа, когато ме гледа и ме пита „Къде е Анито?“ Какво да кажа на леля ми, на свако ми и на кака ми, когато за хиляден път плачат? Тяхното семейство е разбито и никога няма да бъде същото. Как да ги успокоя? Мъката е огромна и нестихваща.

Почти две години по-късно на първа инстанция шофьорът на автомобила получи 2 години и 8 месеца, които му се сториха прекалено много и обжалва с идеята да получи условна присъда. Условна присъда за отнет живот? Къде са законите? Къде е правосъдието? А справедливостта?

Ани беше само на 19 години, изпълнена с мечти, пълна с живот и щастие. Никога няма да изпита какво е да имаш деца, да пътува извън България да види и други държави.

Нейните права бяха отнети, нейният живот беше отнет!

Шофьорът е на свобода, притежава си книжката и си използва колата. Загърбил е случая и с новата си приятелка обикалят България. Същият човек, който от „гъзария” отне живота на Анито и щастието от всичките ѝ близки!

Повечето хора имате деца, възпитавайте ги да са отговорни, не им купувайте бърза първа кола само защото трябва да са „гъзари“ пред приятелите си.

Нещо трябва да се промени! Протестирайте! Защитете децата си!

Обичаме те, Ани

Петър Попов, 36 г.

От Красимира Попова – майка на Петър Попов, на 36 години от Пазарджик

На 24.01.2024 г. се случи трагичният инцидент, при който загубих сина си.

Беше ясен и слънчев ден, сряда, около 10:00 часа сутринта. Пътищата в града бяха сухи, имаше отлична видимост.

На околовръстното в Пазарджик същия ден беше открит „битак“. Синът ми решил да се поразходи и да го разгледа.

Пресича еднопосочния бул. „Стоян Ангелов“ на пешеходна пътека, която тръгва от градинка с цветя, която трябва да се заобиколи. На самата зебра е паркиран автомобил, покрай който също трябва да мине. Така го помита тежкотоварен автомобил „Скания“. Загива на място.

Било е пълно с хора, включително и полицаи, но никой не е видял дали синът ми е бил на самата пешеходна пътека или след нея, защото камионът го е влачил. Има свидетели, които твърдят, че шофьорът е гледал към битака, а не към пътя. Той дори не е разбрал, че е прегазил човек. Спрял е от виковете и маханията на хората наоколо.

Не изпитвам нищо към този човек. Знам, че във въпросния ден той не е излязъл да убива, а е тръгнал на работа, да си изкарва хляба. Призна се в съда за виновен, като получи условна присъда и отнемане на свидетелството за управление на МПС за известно време. Той ще продължи да живее и работи, ще се грижи за семейството си.

А кой ще се грижи за двете ми невръстни внучки на 3 и 5 години, които тогава бяха на 2 и на 4?!

Кой ще заглуши болката, която ме разкъсва от загубата на непрежалимия ми син?!

Как ще продължа да живея без най-милото си?!

Георги Деков, 27 г.

Радка Петкова, майка на Георги Деков, на 27 години от Панагюрище

С Георги имахме много силна връзка, постоянно се чувахме. Няколко дни преди инцидента той беше в онзи край, където живееше приятелката му. На следващия ден трябваше да се прибере в Панагюрище.

Тук Георги завърши средно образование и реши да опита късмета си в Лондон. Изкара курс за охранители и записа да учи висше образование с икономически профил. Преди две години любовта му към момиче от Северна България го върна обратно в родината. И се случи непоправимото.

Часове преди фаталния удар се чух с него и той каза, че ще се обади след няколко часа. Когато времето мина и не позвъни, започнах да го търся. Звънях много пъти, но телефонът му мълчеше. Майчиното ми сърце ми подсказа да се обадя в полицията в Ботевград. Попитах дали някъде наоколо е станала катастрофа и така научих за зверския удар.

Намерих детето си сама. Никой не ме потърси, не ме уведоми! Как може? Това, което искам да се въведе със закон е, при пристигането на длъжностно лице на мястото на пътнотранспортно произшествие до 10 минути да бъдат уведомени близките на пострадалите!

Няколко дни след катастрофата отидох на мястото. Имаше много разпилени неща. Негови приятели също са били там и са събрали част от вещите. Колата не беше покрита, нито защитена по някакъв начин, а така могат да бъдат подменени или заличени важни доказателства. След два месеца адвокатите отидоха в полицията в Ботевград и едва след тяхната намеса органите на реда предприеха мерки да покрият с нещо колата. Как мога да съм сигурна, че тези експертизи ще са точни, като доказателствата могат да са унищожени или не са били съхранени правилно?

Обидно е и от отношението на полицаите в управлението в Ботевград. Държаха се с мен все едно съм най-големия престъпник. А аз съм една почернена майка, потънала в скръб заради загубата на единственото ми дете!

Настоявам да бъдат въведени разумни и максимални срокове за първа, тройна и петорна експертиза, защото сега такива липсват. А когато експертизите са готови и отидат в прокуратурата, да не ги задържат, както е в моя случай. Повече от 2 месеца бяха при прокурора от Софийската окръжна прокуратура и адвокатите не можаха да се информират какво пише в тях.

Нека да има бързи и адекватни срокове. Да има точни и ясни критерии за назначаването на служителите в съдебната система, в частност в прокуратурата. Много професии се атестират – нека атестациите на прокурорите за свършената през годината работа да бъдат публични и гражданите да имаме информация как определен магистрат си е вършил работата и дали можем да му се доверим.

Молбата ми към държавата, към съдебната система, към главния прокурор, е следната: Не правете от нас убийци! Оставете ни да си отидем с чисти души при децата. Не ни връзвайте ръцете! Не ни принуждавайте! Аз живея в правова държава и искам съдебна справедливост. Не искам да имам грях на душата и да раздавам аз правосъдие, защото смъртта на моето дете няма да остане ненаказана.

Аз не съм единствената майка. Има още много като мен, които изгубихме децата си! Какво означава „убийство по непредпазливост“ и присъда от 2 години условно? Променете този текст в закона, защото почернените майки по непредпазливост ли да метнем върху колите си убийците на своите деца? И тъй като и ние сме с чисто криминално досие, ще приемем и нас да ни осъдят на 2 години условно!

Трябва да се въведат по-строги ограничения за скоростта на цистерни и тирове, които карат като луди по пътищата. Аз съм изгубила всичко. Убиецът на сина ми не уби само единственото ми дете. Той уби и мен. Остави ме жива сред мъртвите и мъртва сред живите. Остави ме без единствения ми син. Той ме погреба жива. Той не е извършил едно убийство, а две. Моето дете вече е на небето, дано другите деца да са живи и здрави.

Винаги съм смятала, че синът ми Георги ми е подарък от Бога, и продължавам да се питам защо ми взе подаръка?

На 25.11.2022 г. Георги Деков е убит в тежка катастрофа.

Челният удар между колата му и огромна цистерна става на завой в лошо и дъждовно време, на пътя между с. Скравена и с. Новачене в Ботевградско.

Петър Василев, 21 г.

На 31.10 2022 г. Петър Василев, на 21 години, е убит в местността „Момина чешма“ край Търговище.

Убиецът Тамер Узунов изпреварва неправилно, докато шофира със 150 км/час.

Петър се е опитал да намали и да отбие, но не е успял да избегне смъртта си.

Убиецът е рецидивист, извършител на множество различни пътни и криминални престъпления, за които не е наказан. Нито преди убийството, което щеше да спаси живота на Петър, нито след това.

Неправилното изпреварване е сред водещите причини за инвалидизация и смърт при ПТП.

Високата скорост е на първо място.

Моника Стоименова, 7 г.

Моника Стоименова ще остане завинаги само на 7 години.

Убита е на 19.07.2021 г. в село Братаница, където живее със семейството си.

Убиецът е Владимир Панайотов, служител на МВР, който в този момент управлява служебен автомобил и нарушава правилата за движение по пътищата.

Убийството е извършено с превишена скорост на пешеходна пътека, след изпреварване на друга кола, която е спряла, за да пропусне пресичащите деца – Моника и нейния брат. Ударът е с над 70 км.

Момчето е успяло да стъпи на тротоара само 1,6 секунди преди колата да убие сестра му. След това автомобилът се движи около 14 метра, без да има спирачен път. Качва се на тротоара, където изминава още 13 метра. Спира едва след сблъсък с пътен знак.

Има неоспорими доказателства, че през всички населени места, през които е минал водачът до село Братаница, е шофирал с превишена скорост.

_________________________

Как изглежда съдебната сага по делото на Моника:

Окръжен съд Пазарджик – първоначална присъда от 4,8 г. затвор общ режим, т.е. затворническо общежитие.

Апелативен съд Пловдив – изменя наказанието на 3 години условно.

След протест на прокуратурата и на частните обвинители пред ВКС, делото е върнато за ново разглеждане.

Апелативен съд Пловдив – поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила връща делото в Окръжен съд Пазарджик.

Окръжен съд Пазарджик – отново го разглежда и постановява 4 години затвор.

Върховен касационен съд – през март 2025 г. делото влиза за последно разглеждане.

Надежда Филипова, 34 г.

На 26.08.2024 г. на пътя Асеновград – Кърджали автомобил, шофиран от пиян, убива 34-годишната Надежда Филипова от Асеновград.

Надежда пътува сама, спазвайки правилата на движение, когато има трагичния късмет срещу нея да се озове поредният пътен рецидивист, създаден и грижливо отгледан от българските власти.

Надежда е убита от типичен пътен убиец – с висока скорост, пиян, с множество нарушения. В една нормална държава този престъпник щеше да е без кола и без книжка. В България такива като него са хиляди. И карат необезпокоявани. Докато осакатят или убият поредната Надежда.

Надежда, че живеем в държава, за която са важни нормалните хора, децата им, майките и бащите им, братята и сестрите им. Държава, за която приоритет е тяхното право да бъдат живи и здрави. А не свободата на престъпници и рецидивисти безнаказано да ги екзекутират.

Надежда е една от жертвите в тази катастрофа. Другите са виновният шофьор и негов спътник. Това е рядък случай на мигновено възмездие, защото в повечето убийците остават живи и здрави. И свободни, с условни присъди. Докато близките им са осъдени на доживотни душевни терзания.

Надежда има сестра близначка, Христина, която, в няколко реда, казва всичко важно. Всичко, което касае всички. И което (почти) никой не чува:

„Надежда беше обикновено момиче, сестра, дъщеря, приятелка и жена. Нямаше късмет, защото животът ѝ беше отнет от човек, на който му е било все тая!

Приканвам всички:

Не шофирайте безразсъдно, нека не умират невинни хора!

Не карайте пили и под въздействието на наркотици и лекарства! Ако забележите такива хора по улиците не мълчете, а сигнализирайте веднага. Спрете ги, спасете нечий живот!

Родители, възпитавайте децата си, не им угаждайте толкова – за този лукс се плаща твърде скъпо! Интересувайте се от тях, обяснете им, че никой не е вечен и безсмъртен. Не им купувайте скъпи коли, защото такава е модата. Тази мода убива вашите деца и нечии други деца, майки, бащи, баби и дядовци, братя и сестри!

Не допускайте вашите близки, родители и приятели да сядат пияни зад волана! Ако трябва, борете се с тях, но не бъдете безразлични!

Обръщам се и към държавните служители във всички институции в тази корумпирана държава: Моля ви, не заставайте на страната на такива хора, дори и да са ви близки! По този начин не им правите услуга. Напротив – подтиквате ги да продължават да правят грешка след грешка, докато не направят фаталната! От която няма връщане назад!

От Христина, едно момиче, което делеше една душа в две тела със своята сестра близначка. Сега вече душа няма, има само празнота и тишина!”