Нашите ангели
Запознайте се с нашите Ангели – децата и младежите, чийто живот бе отнет на пътя. Прочетете личните им истории, разказани от техните най-близки хора.
Светлозар Ценков, 20 г.
На 18.11.2020 г. Светлозар Ценков, на 20 години от Етрополе, е убит от пътния и криминален рецидивист Александър Ковачев от Габрово, на 27 години.
Убиецът шофира със 140 км/час при разрешени 50. Има множество предишни нарушения, включително за превишена скорост и преминаване на червен светофар.
В катастрофата са убити още двама младежи – Васил Василев, на 23 години, и Георги Михайлов, на 22 години. Други двама са инвалидизирани. Убиецът не е лежал нито ден в ареста, а впоследствие извършва грабеж за 2,2 милиона от Агенция „Митници“, палеж на частен бизнес и други престъпления.
Преди съдебни заседания показва среден пръст на семействата на убитите. След излизането на окончателната присъда поръчва надгробната плоча на младежите да бъде счупена. Заплашва някои от близките със саморазправа.
Осъден е на 8 години затвор общ режим, което означава престой в затворническо общежитие. Предвид политическите връзки и финансови възможности на семейството си вероятно ще бъде освободен предсрочно за „добро поведение“.
Мариана Карабулева, 22 г.
Емилия Карабулева – майка на Мариана Карабулева, на 22 години от Бургас
Моята дъщеря Мариана беше убита от маршрутка в Студентски град в София навръх Празника на влюбените „Свети Валентин“ – 14.02.2012 г. Отивала е с компания и нейния приятел и годеник Симеон Прусийски да празнуват в едно заведение.
Димитър Димитров, тогава на 62, изпреварва автобус, не вижда децата и я удря отзад. Мариана отхвърча метри напред и пада в краката на Симеон. Цялата е в кръв, а те не знаят какво да правят. Питат виновния шофьор, но той само си гледа ламарините и им казва: „Стават такива неща“. Нито той е арестуван, нито полицията се е задействала.
На нас за смъртта на Марианка ни казаха приятелите ѝ. Чак след няколко часа се обадиха от полицията в София и ни съобщиха, че е претърпяла инцидент на пътя и е починала.
Не мога да простя на системата, че дъщеря ми 3 часа е лежала мъртва в снега и не се е намерил никой, който да я вдигне. Благодаря на д-р Кожухаров, че най-накрая са му се обадили и човекът е станал от масата, за да прибере трупа и да направи аутопсия.
Димитър Димитров е бил шофор в СДВР, т.е. един вид полицай. Затова нашето дело го смачкаха още в досъдебното производство. Гарван гарвану око не вади!
5 години ходих по дела в Софийски градски съд, та чак до Върховния. Убиецът на детето ми беше там, но нито веднъж не дойде да говори с мен, дори само за да разбера, че чувства нещо.
Съпругът ми почина 5 месеца след смъртта на Мариана, не можа да я преодолее. Отиде си и от мъка по нея и от сблъсъка с реалността – че в тази държава няма справедливост! Имахме фирма за мебели и дограми „Карабулев“. Но след смъртта на детето и съпруга си се отказах от всичко.
Оказа се, че убиецът на детето ми има намалено зрение, не вижда добре и не може да управлява маршрутка. Кой му е дал разрешително, за да трепе хора по улиците на София?!
Делото беше връщано от инстанция на инстанция няколко пъти, но накрая присъдата беше условна. Загубих си семейството за една условна присъда?!
Владислав Александров, 48 г.
Ирена Александрова – сестра на Владислав Александров, на 48 г. от Перник:
На 28.06.2022 г. брат ми Владислав Александров, на 48 години от Перник, беше убит в тежко ПТП на 71-ви километър на автомагистрала „Тракия“ в посока Пловдив.
Убиецът е Александър Трифонов, на 44 години от Момчилград.
Заради технически проблем брат ми спира служебния си микробус в аварийната лента и минава отпред, за да провери и, евентуално, да го отстрани. Лежейки по гръб под превозното средство, ТИР, движещ се в аварийната лента със скорост 83 км/час, удря буса и брат ми бива притиснат между него и пътното платно. Умира за минути.
Образувано е досъдебно производство, има излязла автотехническа експертиза, а в края на 2023 година бяхме разпитани. На две съдебни заседания, в Пазарджик и в Пловдив, убиецът се признава за виновен и му присъждат условна присъда. Основанието за нея е, че трябвало да храни две големи деца.
А моя племенник кой ще го храни, кой ще го напътства и ще му бъде опора?
Тъй като аз прибрах трупа на брат си, вече изпитвам панически страх да шофирам в тази посока. Затова нямаше кой да подкрепи майка ми и баща ми на заседанията. За Пазарджик пътуваха с влак с моя леля за подкрепа, а за Пловдив с кола с мой вуйчо.
За първи път минаха през мястото на убийството на брат ми и не могат да проумеят как на това равно, право място, при хубави метеорологични условия, убиецът не е видял спрелия в аварийната лента бус?
Доколкото знам, шофьори на ТИР-ове си правят клипчета, като пеят и говорят, докато шофират. Моето обяснение е, че това е убило брат ми.
Катастрофата е отразена във всички медии и социални мрежи.
След това всичко е изтрито и в момента няма никаква информация за нея в интернет.
Ненаказаният убиец на Владислав Александров вече живее в Германия.
Николай Илиев на 15 г.
На 04.10.2019 г. са убити четирима човека от едно семейство от гр. Шивачево – дядо, баба и две деца:
Николай Славов, на 67 г.
Татяна Славова, на 65 г.
Николай Илиев, на 15 г.
Йоанна Илиева, на 6 г.
Лек автомобил с украинска регистрация, движещ се в посока Велико Търново, навлиза в платното за насрещно движение. Удря челно автомобила на семейството, който излита в крайпътна канавка и се запалва.
Майката и бащата на децата били разделени от известно време, като 5-годишното момиченце живеело с майка си в Лясковец, а 15-годишното момче – с баща си в Шивачево. Поради професията си като шофьор на ТИР баща им пътувал често в чужбина и оставял момчето на грижите на баба и дядо. Въпреки раздялата отношенията между двамата родители били добри и децата често се събирали заедно за почивните дни. Това била причината и във фаталния петък Николай и Татяна да отидат до Лясковец, за да вземат внучка си. Автомобилът им стига само на 2 км преди Гурково в прохода „Хаинбоаз“, където е връхлетян от друг автомобил BMW, управляван от 29-годишен украински гражданин, който пребивавал временно в България като работник в местен завод в Гурково.
Както винаги в такива случаи, виновният не е задържан.
И напуска България в деня, в който му е наложена мярка да не го прави.
Както винаги в такива случаи, делото тук се води задочно и не е стигнало доникъде.
Няма и да стигне донякъде, защото дори и когато убийците са налични, се измъкват безнаказано, с условни присъди. Или с кратък престой в общежитие.
Както винаги, България е мащеха за българите.
И майка за тези, които ги убиват – независимо от това дали са българи, или чужденци!
Йоанна Илиева на 6 г.
На 04.10.2019 г. са убити четирима човека от едно семейство от гр. Шивачево – дядо, баба и две деца:
Николай Славов, на 67 г.
Татяна Славова, на 65 г.
Николай Илиев, на 15 г.
Йоанна Илиева, на 6 г.
Лек автомобил с украинска регистрация, движещ се в посока Велико Търново, навлиза в платното за насрещно движение. Удря челно автомобила на семейството, който излита в крайпътна канавка и се запалва.
Майката и бащата на децата били разделени от известно време, като 5-годишното момиченце живеело с майка си в Лясковец, а 15-годишното момче – с баща си в Шивачево. Поради професията си като шофьор на ТИР баща им пътувал често в чужбина и оставял момчето на грижите на баба и дядо. Въпреки раздялата отношенията между двамата родители били добри и децата често се събирали заедно за почивните дни. Това била причината и във фаталния петък Николай и Татяна да отидат до Лясковец, за да вземат внучка си. Автомобилът им стига само на 2 км преди Гурково в прохода „Хаинбоаз“, където е връхлетян от друг автомобил BMW, управляван от 29-годишен украински гражданин, който пребивавал временно в България като работник в местен завод в Гурково.
Както винаги в такива случаи, виновният не е задържан.
И напуска България в деня, в който му е наложена мярка да не го прави.
Както винаги в такива случаи, делото тук се води задочно и не е стигнало доникъде.
Няма и да стигне донякъде, защото дори и когато убийците са налични, се измъкват безнаказано, с условни присъди. Или с кратък престой в общежитие.
Както винаги, България е мащеха за българите.
И майка за тези, които ги убиват – независимо от това дали са българи, или чужденци!
Николай Славов на 67 г.
На 04.10.2019 г. са убити четирима човека от едно семейство от гр. Шивачево – дядо, баба и две деца:
Николай Славов, на 67 г.
Татяна Славова, на 65 г.
Николай Илиев, на 15 г.
Йоанна Илиева, на 6 г.
Лек автомобил с украинска регистрация, движещ се в посока Велико Търново, навлиза в платното за насрещно движение. Удря челно автомобила на семейството, който излита в крайпътна канавка и се запалва.
Майката и бащата на децата били разделени от известно време, като 5-годишното момиченце живеело с майка си в Лясковец, а 15-годишното момче – с баща си в Шивачево. Поради професията си като шофьор на ТИР баща им пътувал често в чужбина и оставял момчето на грижите на баба и дядо. Въпреки раздялата отношенията между двамата родители били добри и децата често се събирали заедно за почивните дни. Това била причината и във фаталния петък Николай и Татяна да отидат до Лясковец, за да вземат внучка си. Автомобилът им стига само на 2 км преди Гурково в прохода „Хаинбоаз“, където е връхлетян от друг автомобил BMW, управляван от 29-годишен украински гражданин, който пребивавал временно в България като работник в местен завод в Гурково.
Както винаги в такива случаи, виновният не е задържан.
И напуска България в деня, в който му е наложена мярка да не го прави.
Както винаги в такива случаи, делото тук се води задочно и не е стигнало доникъде.
Няма и да стигне донякъде, защото дори и когато убийците са налични, се измъкват безнаказано, с условни присъди. Или с кратък престой в общежитие.
Както винаги, България е мащеха за българите.
И майка за тези, които ги убиват – независимо от това дали са българи, или чужденци!
Татяна Славова на 65 г.
На 04.10.2019 г. са убити четирима човека от едно семейство от гр. Шивачево – дядо, баба и две деца:
Николай Славов, на 67 г.
Татяна Славова, на 65 г.
Николай Илиев, на 15 г.
Йоанна Илиева, на 6 г.
Лек автомобил с украинска регистрация, движещ се в посока Велико Търново, навлиза в платното за насрещно движение. Удря челно автомобила на семейството, който излита в крайпътна канавка и се запалва.
Майката и бащата на децата били разделени от известно време, като 5-годишното момиченце живеело с майка си в Лясковец, а 15-годишното момче – с баща си в Шивачево. Поради професията си като шофьор на ТИР баща им пътувал често в чужбина и оставял момчето на грижите на баба и дядо. Въпреки раздялата отношенията между двамата родители били добри и децата често се събирали заедно за почивните дни. Това била причината и във фаталния петък Николай и Татяна да отидат до Лясковец, за да вземат внучка си. Автомобилът им стига само на 2 км преди Гурково в прохода „Хаинбоаз“, където е връхлетян от друг автомобил BMW, управляван от 29-годишен украински гражданин, който пребивавал временно в България като работник в местен завод в Гурково.
Както винаги в такива случаи, виновният не е задържан.
И напуска България в деня, в който му е наложена мярка да не го прави.
Както винаги в такива случаи, делото тук се води задочно и не е стигнало доникъде.
Няма и да стигне донякъде, защото дори и когато убийците са налични, се измъкват безнаказано, с условни присъди. Или с кратък престой в общежитие.
Както винаги, България е мащеха за българите.
И майка за тези, които ги убиват – независимо от това дали са българи, или чужденци!
Филип Филчев, 40 г.
От Мария Филчева – майка на Филип Филчев, на 40 години от Девня
На 07.09.2025 г. синът ми Филип е пътувал от Суворово за Девня с мотора си, за да дойде при мен.
Чаках го с нетърпение, за да отбележим звездния рожден ден на баща му. Но той така и не пристигна у дома. Защото някой е решил да пренебрегне правилата за движение и да навлезе на 1,5 метра в лентата, по която се е движел той.
Аз питам: Кой си ти? Кой ти даде това право да отнемеш живота на сина ми? И до днес нямам отговор.
Питам още: Кои сте вие, които тормозехте моя син? Които заплашвахте, че ще го поръчате на наемни убийци! Които се заканвахте, че ще го заколите и нарежете! Които го наричахте с обидни думи! Които му отправяхте заплахи, че ще отнемете моя живот! Които го уверявахте, че сън няма да спи!
Аз имам отговор на този въпрос, зная кои сте и питам: Толкова ли е човещината ви, за да пожелаете смъртта на „любим“ човек?
Моят Филип вече спи вечния си сън, а вие се редите като негови наследници и пресмятате до стотинка колко ще вземете за живота на моето дете. Знаете прекрасно, че той не ви искаше повече в живота си, но с всичката си наглост с тази кръвнина ще оправяте това, което сътворихте.
Моят Филип беше опора за брат и за майка. Моят Филип обичаше децата си до безкрай. Но някой реши, че трябва да сложи край на живота му.
Боли, страшно много боли! Майка жали до гроб. Винаги ще те обичам и винаги ще те нося в сърцето си. До последния си дъх, мое сладко дете. Почивай в мир момчето ми!
А на убийците желая здраве и дълъг живот. И ако някога съвестта им проговори, да изпитат това, което причиниха на мен!
- 2